История на Го в България

от БГАуики, уикито на Българската Го Асоциация

1997 - 2002

Играта Го в България се популяризира вече от почти десет години. Като началото на организираното развитие на българското Го се отнася към 1997, когато по инициатива на Йони Лазаров през 1998 г. е основан първият клуб по Го в град Свищов. До този момент в други градове като Велико Търново, Хасково, Варна, Русе също са се появявали ентусиасти, но усилията им да популяризират Го са имали само локален характер. Практически играта Го не е била известна на българите до 1998 г.

От 1999 г. до днес представители на го-движението участват в Дните на японската култура в Свищов, Велико Търново и София като демонстрират играта сред младежта. Основно любителите на играта Го са ученици и студенти. С всяка година интересът към играта се увеличава.

2003

През ноември 2003 г. е проведен първия турнир по Го в България, с подкрепата на Японското посолство у нас, и особено на почетния член на БГА - г-н Садатсуго Ендо. Проведени са турнири за малка (9х9), средна (13х13) и голяма (19х19) дъска, като в първите два участници са деца.

2004

Благодарение на предприетите инициативи се породи и създаването на Българската Го Асоциация (БГА) на 5 март 2004, която днес членува в Европейската Го Федерация и Световната Го Федерация. На 24-25 април 2004 по покана на Асоциацията, в София гостуваха двама професионалисти по Го от Япония – Абе Йошитеро (9 дан) и Юки Шигено (2 дан), членове на Японската Го Федерация. Това бяха първите официални гости от Япония в България в областта на играта Го. Също така, БГА поддържа връзки с Холандия, Франция, Англия, Русия и с някои съседни балкански страни.

2005

Една от основните задачи пред БГА е включването на играта Го в образователната система. В момента съществуват само две училища в България, където официално се изучава тази игра. Първото е в София – 18 СОУ “Уилям Гладстон”, където от 2005 г. функционира клуб по шах и го "Веселин Топалов" с ръководител Емил Иванов, а второто е в Свищов – СОУ “Николай Катранов”, където има го-клуб, ръководен от Константин Байрактаров. Ръководителите на тези два клуба полагат основите на детското Го в България. Интересът на учениците към Го е показател за потенциал на страната, защото в младите играчи е надеждата за бъдещите успехи на българското Го.

2006

Българските играчи вече се представят на световните шампионати, провеждани в Япония и Корея. През 2006 Йони Лазаров (1 дан) участва на Световния Любителски Го-Шампионат (World Amateur Go Championship, WAGC’2006) в Япония, а също така и на Международния Бадук Шампионат (International Baduk Championship) в Южна Корея. И на двата шампионата Йони Лазаров отбеляза три победи от осем игри, което добро начало за България в този интелектуален спорт. Същата година български играчи за първи път участваха и на Международния любителски шампионат за двойки (International Amateur Pear Go Championship) в Япония. Българските участници Нина Толева (12 кю) и Станислав Трайков (4 кю) постигнаха една победа, което също е похвален резултат. Това е годината, в която БГА е приета за редовен член на Световната и Европейската Го Федерации.

2007

В областта на спортното Го на проведения тази година WAGC’2007 участва Свилен Павлов (5 кю), който отбеляза две победи. От 28 април до 01 май в България гостува докторския Го-клуб от гр. Икеда, Япония. Бяха проведени редица учебни игри и турнир със смесено участие на играчи от България и Япония. Макар и неофициален, това е първият турнир в България с международно участие.

Относно популяризирането на Го в България не на последно място стои въпросът за представянето на играта пред българската аудитория като култура и изкуство, а не само като спорт. През годините в пресата бяха публикувани не малко материали с популяризаторско съдържание, благодарение на заинтересувани журналисти, които отчитат появата на Го в България като културен феномен, с което играта придобива все по-широка известност. Основна заслуга по представянето на Го в медиите (радио и преса) има Искра Банкова. В това направление се полагат също така и усилия по писането на статии и с културно-философско съдържание, основно от Йони Лазаров и Константин Байрактаров, които статии, преведени на руски и английски, намират положителен отзив сред играещите Го в други страни.